|
Една от най–важните
стъпки, които всяко дете трябва да направи в периода на своето
израстване, е да постигне онова чувство за собствена идентичност,
вътрешна убеденост и сигурност в своята значимост и ценност, която
да му даде възможността, когато излезе от средата, в която е
израснало, да води пълноценен и самостоятелен живот. В процеса на
своето съзряване голяма част от децата в България, поради различни
икономически, социални, културни или здравословни причини, не виждат
перспектива за лично израстване и себереализация. Често емоционално
травмирани, изолирани и отбягвани, децата от рискови групи имат
нищожно малък шанс или изобщо нямат такъв за равен старт в живота.
Осъзнавайки това, тези деца развиват чувство за малоценност или
ярост към заобикалящата ги среда. Такива деца са обект на
неразбиране и системни нападки от страна на своите връстници и
преобладаващата част от обществото ни. Те живеят с мисълта че са
“никому ненужни” и трябва сами да се борят ежедневно за своето
оцеляване. Безпомощни в повечето случаи да се справят със своето
житейско положение, тези деца често попадат в среди, които подлагат
на опасност не само тяхното емоционално развитие, а и живота им.
Липсата на достатъчно финансови средства не позволява разработване и
осъществяване на специализирани и адаптирани програми за социална и
здравна превенция, рехабилитация и интеграция на децата с тежки
житейски проблеми. По същата причина не е възможно и включването на
тези деца в извънучилищни форми, осигуряващи възможности за
пълноценен контакт с природата като алтернатива на познатата среда
на ежедневието. |
Що се отнася до
обществената нагласа – и възрастните и децата се чувстват по-удобно,
когато заобикалят децата в риск. За част от тези деца се приема, че
те сами са виновни за съдбата си. А за болните се предпочита да не
се мисли – повечето хора само се молят да не ги застигне и тях
такава съдба. Забравя се, че всяко човешко същество се нуждае от
поглед, дума, признание, помощ и в крайна сметка закрила, за да бъде
пълноценен член на обществото.
За децата от
уязвими групи известният писател Чарлз Дикенс споделя: “В своите
малки светове, в които съществуват...няма нищо друго, което е
възприемано така точно и усещано така точно, както
несправедливостта”. |
 |
Имайки предвид
всички тези обстоятелства, Едюко България прие за свой морален дълг
да подпомага деца от рискови групи в техния нелек път на развитие и
живот. В тази връзка през 1996 година бе разработена и стартира
Програмата на Едюко България “Деца в риск”. До момента са
реализирани множество проекти и специализирани курсове сред
природата по тази програма. В нея участват деца в неравностойно
социално положение - с хронични заболявания; живеещи в институции;
без родители; с проблеми на душевното здраве /емоционални и
поведенчески проблеми/.
Основна цел на
Програмата е преодоляване на изолацията и социална интеграция в
обществото на деца от уязвими групи. Намаляване на риска от отпадане
от училище на тези деца и попадането им в среди, свързани с насилие,
употреба на наркотици, тежки форми на детски труд, детска
престъпност и други неформални групи с деструктивно влияние.
До момента Едюко
България се радва на устойчиви положителни резултати в личностното
развитие на децата. При повечето от тях се наблюдава и отчита
преодоляно чувство за малоценност и прояви на сигурност и
самоувереност при справяне с определени задачи; емоционална
стабилност; разширени контакти с връстници; подобрени комуникативни
и адаптивни умения; изградено чувство за собствена значимост и
групова принадлежност; усвоени нови знания и умения, приложими в
ежедневието; повишено ниво на социална компетентност; редуциран риск
от отпадане от училище и попадане в среди с деструктивно влияние.
От особено важно
значение е и осигуреното подкрепящо поведение от страна на
родителите/ настойниците, общинските, социалните служби и
институции.
Основният извод до
сега е, че реализирането на Програма “Деца в риск” на Едюко България
е не само целесъобразно, но и крайно необходимо. Както до сега, така
и в бъдеще, реализирането на програмата не би могло да се
осъществява без външна финансова подкрепа.
Набирането на
средствата се осъществява основно от спонсорства и дарения от местни
и чуждестранни физически и юридически лица, както и от проекти към
финансиращи програми |
|
|
|